Традиция или отживелица?

Великденският заек е традиционен символ в католическата култура, но в последните години той смело навлезе и стана особено популярен великденски символ и в православния свят.  Какво обаче търси пухкавия дългоушко насред украсата от шарени яйца и пиленца? Легенда №1 Според някои вярвания Великденския заек се е появил още през XIII. век, в района на днешна Германия. Там в чест на богинята на плодородието, всяка пролет се организирали пищни тържества. Според легендата голяма красива птица била дясната ръка на богинята. Един ден обаче птицата неочаквано се превърнала в див заек. Новопоявилото се животно било в тяло на заек, но си останало с душа на птица и продължило да прави гнезда и да ги пълни с шарени яйца.  Германските емигранти пренесли тази легенда до Пенсилвания, САЩ  около XVIII. век . И от уста на уста, из континента се разнесла легендата за див заек, който снася шарени яйца, когато се запролети.  В нощта преди Възкресение той обикаля домовете на хората и скрива яйца

    Всеки от нас е попадал в този колкото обикновен, толкова и омагьосващ танц - българското хоро. Народните ни танци са нашето минало, настояще и бъдеще и никога няма да се превърнат в отживелица. Един път попаднете ли в тази игра, съвременния мегдан ще продължава да ви зове да се завръщате отново и отново. В кръг, хванати за ръка, всички са равни. Не е необходимо да знаете всички стъпки, за да се хванете на хорото, нито е нужно да сте млад или стар, може да се хванете до който пожелате и скоро вихъра на танце ще предизвика сияеща усмивка на лицето ви.      Но задавали ли сте си въпроса защо играещите са хванати за ръце, подредени и движещи се в кръг по посока обратна на часовниковата стрелка? Също тук е мястото да спомена, че в миналото свирача, обикновено гайдар, е заемал мястото в центъра на хорото. Това не ви ли напомня за нещо космично? Да, именно! Всъщност нашите прадеди са имитирали енергийния модел на Слънчевата ни система и движението на планетите около Слънцето. В на