От къде идва изразът "Вдън гори тилилейски"?

 Почти всеки ден използваме израза вдън горите тилилейски. Дали някога сте се замисляли откъде идва този израз, кои са тилилейските гори и кой всъщност за пръв път е използвал тези думи?

Кой е Тилилей? 

Звучи някак библейско и загадъчно, нали? Всъщност главната буква в горите Тилилейски както често го виждаме написано, леко  ни подвежда, тъй като единственият човек замесен в тилийейските горе изобщо не се казва Тилилей, а  Димитър Стоянов, родом от Байлово. Да, точно така - Елин Пелин.

През 1919 година Елин Пелин издава сборник с детски приказки, наречен "ГОРИ ТИЛИЛЕЙСКИ". И двете думи са написани на корицата само с главни букви, но при по-следващи преиздавания се допуска грешката само Г - то и Т - то да са главни. Така се създава впечатлението, че изразът идва от нечие собствено име, някой си Тилилей. 

Изразът вдън горите тилилейски е бил използван и преди Елин Пелин да озаглави по този начин своята детска книжка с приказки, но придобива огромна популярност след издаването на този сборник.

Това, което може би не знаете за Елин Пелин, е, че той има и други псевдоними - Камен Шипков, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица. Прави ли ви нещо впечатление при всички тези псевдоними? Да, това са все имена на билки. Тилилеят също е растение, наричано още бясно дърво, вълча жила или вълча ягода, а латинското му име е Daphne Mezereum. Горите тилилейски са онези места, където расте бясното дърво, а това са влажни, сенчести и каменисти места. Елин Пелин не е кръстил сборника си на това дърво случайно. 

Бясно дърво, вълча ягода това не са случайни имена. Изсушена и ползвана внимателно и в много малки дози, билката може да има терапевтичен ефект . Но в по-големи дози е силно отровна. Ето как в народните вярвания тилилеят е митично растение, което може да те излекува или убие. И следователно е нещо приказно. То не е чак толкова рядко, но с такива способности има заслужено място във фолклора. И от там - хоп у Елин Пелин. 

И така горите тилилейски стават израз за затънтено, далечно място, а израза си го ползваме и до ден днешен.