Защо казваме "Честито "на патерици"?

    Когато поради някаква причина забравим рождения или имения ден на наш приятел или познат, на следващия ден го поздравяваме с думите „Честито на патерица!“. Изразът е широко познат и употребяван в ежедневието ни, но повечето от нас не знаят как се е появил.

    Историята на поздрава води началото си от стар български обичай, наречен "Светец". Той се чествал в далечното минало и бил посветен на най-видния човек в семейството (стопанинът/главата на семейството), който, според вярванията, след смъртта си се превръщал в дух-покровител на дома и рода. Вярва се, че той има чудодейна сила и закриля дома и неговите членове.
Празникът се чества в деня на християнския светец с името на духа-покровител на къщата (Ако стопанинът е Георги се пранува на Свети Георги). Това е първообразът на съвременния Имен ден, който в миналото не е бил познат.  В деня на светеца цялото семейство се събира и се приготвя специална празнична трапеза.

    Денят след празника пък се нарича „Патерица“ и се смята, че тогава светецът-покровител вече си е отишъл, но в дома е останала патерицата му, с която се е подпирал.  По този повод отново се устройва угощение, макар и по-скромно. От този обичай е останал изразът, който днес употребяваме – на патерица, т.е. на другия ден, непосредствено след имения ден на някого.