Традиция или отживелица?

Голяма част от българските традиции, които преди няколко деситилетия нашите баби и дядовци са спазвали стрикно, днес изглеждат немислимо. Нека вземем за пример Взимането на булката. Имайки предвид, че младоженците не са се виждали до този момент, невестата напуска бащиния дом, за да заживее в къщата на свекърите. В днешно време хората рядко сключват брак, преди да са съжителствали заедно, но 'кражбата' на булката се е запазила като традиция. В традиционната българска сватб а  от миналото всичко започва с така наречения ' малък годеж ' — близките на момъка се събират и отиват тайно да искат момата. Годежарите обикновенно избирали сутрешните часове, за да може да се приберат незабелязано в случай на отказ. Доста често бащата на булката, макар и съгласен, отказвал, само за да защити честта на дъщеря си. В такъв случай годежарите се завръщали отново на следващия ден. Когато вече работата е 'опечена' се прави официално ' голям годеж '. Тук вече целта е всички...

В днешно време във връзка с моралния упадък на обществото ни често може да чуете че някой "слага рога" на друг, но от къде именно се е зародила тази фраза и защо точно рогата са символ на неверността? Дефиниция: Слагам рога -  Изневерявам на съпруга си / П релъстявам съпругата на някого. Изразът идва от английски ("cuckold") и е доста древен - употребата му е регистрирана още в сатирична поема от 13 век. Среща се и в произведения на Шекспир и Чосър. Произход: Легенда 1 Съществуват няколко теории за произхода на израза “мъж рогоносец”. Според най-разпространената от тях изразът се е появил във времената на викингите -  моряци, мореплаватели, странстващи рицари .  Войните с рогати шлемове прекарвали по-голямата част от годината по море, на борда на техните прословути „викингски” кораби - дракари. С тях те преследвали и безжалостно нападали разни несретници от други племена и народи, върху които изливали натрупаната си (поради сексуална фрустрация) агресия...

Великденският заек е традиционен символ в католическата култура, но в последните години той смело навлезе и стана особено популярен великденски символ и в православния свят.  Какво обаче търси пухкавия дългоушко насред украсата от шарени яйца и пиленца? Легенда №1 Според някои вярвания Великденския заек се е появил още през XIII. век, в района на днешна Германия. Там в чест на богинята на плодородието, всяка пролет се организирали пищни тържества. Според легендата голяма красива птица била дясната ръка на богинята. Един ден обаче птицата неочаквано се превърнала в див заек. Новопоявилото се животно било в тяло на заек, но си останало с душа на птица и продължило да прави гнезда и да ги пълни с шарени яйца.  Германските емигранти пренесли тази легенда до Пенсилвания, САЩ  около XVIII. век . И от уста на уста, из континента се разнесла легендата за див заек, който снася шарени яйца, когато се запролети.  В нощта преди Възкресение той обикаля дом...

    Всеки от нас е попадал в този колкото обикновен, толкова и омагьосващ танц - българското хоро. Народните ни танци са нашето минало, настояще и бъдеще и никога няма да се превърнат в отживелица. Един път попаднете ли в тази игра, съвременния мегдан ще продължава да ви зове да се завръщате отново и отново. В кръг, хванати за ръка, всички са равни. Не е необходимо да знаете всички стъпки, за да се хванете на хорото, нито е нужно да сте млад или стар, може да се хванете до който пожелате и скоро вихъра на танце ще предизвика сияеща усмивка на лицето ви.      Но задавали ли сте си въпроса защо играещите са хванати за ръце, подредени и движещи се в кръг по посока обратна на часовниковата стрелка? Също тук е мястото да спомена, че в миналото свирача, обикновено гайдар, е заемал мястото в центъра на хорото. Това не ви ли напомня за нещо космично? Да, именно! Всъщност нашите прадеди са имитирали енергийния модел на Слънчевата ни система и движението на планет...