Дълбокият смисъл на сватбените ритуали

Голяма част от българските традиции, които преди няколко деситилетия нашите баби и дядовци са спазвали стрикно, днес изглеждат немислимо. Нека вземем за пример Взимането на булката. Имайки предвид, че младоженците не са се виждали до този момент, невестата напуска бащиния дом, за да заживее в къщата на свекърите. В днешно време хората рядко сключват брак, преди да са съжителствали заедно, но 'кражбата' на булката се е запазила като традиция.

В традиционната българска сватба от миналото всичко започва с така наречения 'малък годеж' — близките на момъка се събират и отиват тайно да искат момата. Годежарите обикновенно избирали сутрешните часове, за да може да се приберат незабелязано в случай на отказ. Доста често бащата на булката, макар и съгласен, отказвал, само за да защити честта на дъщеря си. В такъв случай годежарите се завръщали отново на следващия ден.

Когато вече работата е 'опечена' се прави официално 'голям годеж'. Тук вече целта е всички да разберат, че ще се вдига сватба.

Интересен факт е, че след като младата невеста е 'открадната' и сватбените ритуали продължават в новия и дом, нейните родители си остават вкъщи. След около седмица новото семейство гостува на родителите на момата и това е и първата им среща след сватбата. А според традициите на автентичната българска сватба, при влизане в новата къща, булката намазва входната врата с мед(?!) за берекет.

Ритуали:

Ритуалите, които се спазват у нас по време на сватбеното тържество, отдавана са излезнали от чисто българския си контекст и представляват интересна сплав от типично българска традиция и силно влияние от традициите в Западна Европа и Америка.

Истината обаче е, че тези ритуали отдавна са изгубили традиционния си смисъл и много малко от младоженците се замислят върху символиката и идеята на даден ритуал. Днес ще ви запозная с произхода на някои от най-често срещаните сватбени традиции.

Сватбената рокля трябва да бъде бяла: 

Наложено твърдение е, че бялото е символ на чистота, девственост и непорочност и това налага роклята да бъде бяла. Да, ама не! Препратката към чистотата може и да е вярна, но става въпрос и за богатство. В онези дни изпирането е ставало само на ръка и с дъска и е било много трудно една бяла рокля да остане чиста. Предполагам се досещате, че бялата сватбена рокля е била дреха, която е можела да се облече само веднъж, така че само богатите са можели да си я позволят.

Младоженецът не трябва да вижда булката в деня на сватбата: 

Тази традиция е обвързана с факта, че навремето браковете са били уредени без знанието на младоженците, без те да са се виждали и без да имат право на глас. Всъщност те са се виждали за първи път чак на сватбата. По този начин се подсигурявало и че младоженеца няма да се откаже, след като види избраната му полвинка, а когато се отметне воала вече е твърде късно за бягство!

Шаферките са с еднакви рокли: 

В днешни дни се е запазила традицията шаферките да са с еднакви рокли, но в миналото идеята е била шаферките не само да са еднакви помежду си, но да бъдат еднакви и с булката. ‘Но защо’ се питате? Да се предпази булката от недоброжелатели, завистливи роднини, бивши любовници и др. които искат да провалят брака. Трудно е да уцелиш някого, ако всички наоколо изглеждат като него.Същото е било валидно и за младоженеца и неговите шафери.

Разчупване на погачата: 

В миналото питка се е чупила, но за берекет, за да се види дали ще има добра реколта, за здраве и за плодородие. Ролите в семейството са били много строго определени и това кой ще командва в семейството е плод на новото време. Така ритуалът се е видоизменил, за да отговаря на съвременните разбирания.

Хвърляне на букет и жартиер: 

Обичаят датира още от Средновековието. Считало се е, че булката носи късмет и е хубаво да се докоснеш до нея или да си вземеш парченце от роклята и. Тази традиция обаче бързо се е превърнала в лудница — тъй като гостите буквално разкъсвали булчинската рокля, в стремежа си всеки да си отнесе вкъщи парченце от нея. Наложило се е булките да станат по-изобретателни и да хвърлят букети или жартиери, за да отклонят вниманието от себе си. Така и се запазила традицията за хвърляне на букета и тъй като той съдържал цветя и билки се смятало, че предпазвал от болести и носил плодовитост. На някои места невена бил задължителна част от букета и тъй като се смятал за афродизиак, след сватбата невестата трябвало да го изяде…

Пренасяне на булката през прага: 

Стъпалата на жените са се считали за особено уязвимо място. И това всъщност е начин да се предпази булката от злите духове, които живеят под праговете. Освен това, никой не иска булката да се спъне, защото това също носи лош късмет. Така че решението е едно — младоженецът да я пренесе.

Целувката на младоженците: 

Целувката в края на церемонията е символизирала размяната на душите на младоженците. В древността току-що бракуваната двойка е трябвало да осъществи първия си брачен акт пред всички гости, които да ги насърчават и хвалят… За щастие днес гостите стават свидетели само на целувката.

Меден месец: 

Първата теория за произхода на термина датира от 5ти век. В древен Рим младоженците са получавали като дар от гостите медовина, която да им стигне за месец напред. Те са отпивали от медовината с първата поява на луната след сватбата им, а медовината се е считала за афродизиак. Другата по-негативна теория гласи, че младоженецът отвличал булката и 'медения месец' продължавал, докато близките и не спрат да я търсят…

Днес разгледахме само част от сватбените традициите, които са се запазили, но и видоизменили, за да са в унисон със съвременния начин на живот. И нека не забравяме, че смисълът на всички традиции и народни поговорки е да запечата поука в поколенията навеки и по този начин да опази българщината.