Традиция или отживелица?

Хелоуин   ( Halloween ) e маскарад, който се провежда на  31 октомври най-вече в англоговорещите страни.  Празникът се връща към традициите на древните келти на Ирландия и Великобритания,  които вярвали, че животът се заражда от смъртта.    Келтските племена разделяли годината на две части - зима и лято. 31 октомври при тях е смятан за последния ден от годината.  Така и празникът за Нова година за келтите и бил в нощта на 1 ноември. В тази нощ, според древната вяра на келтите, световете на живите и мъртвите отварят вратите си, при което жителите на другия свят си проправят път към Земята. Келтите наричали тази нощ Самхейн .  Костюми За да не станат жертви на духове и призраци, келтите гасили огъня в огнищата си, след което се обличали в животински кожи и глави, стремейки се да изглеждат възможно най-страшно, за да плашат привиденията и се с ъбирали около огньове на улицата, за да принесат в жертва животно. След жертвоприношението хората взимали от свещения огън и го пренасяли в къщите

На  27 октомври   православната църква  отбелязва паметта на С вети Нестор , а според народния фолклор днес е  Мишкин ден.  Обикновено Мишите дни са от един до три дни (по-рядко седем) и   се празнуват в чест на  мишките , за да не правят те пакости по храната, дрехите, зърното.  Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата "мишка" не се произнася, за да не мислят мишките, че ги канят у дома. По обичай на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазва с кал или тор огнището и пода на зимника.   Вярва се, че по този начин се „замазват“ очите на мишките и те остават слепи през годината. На този ден се препоръчва да не се работи .  Днес жените не трябва да шият или да пипат остри предмети като  нож ,  ножици,  куки и игли,   за да не окосят мишките посевите с острите си зъби. Изключение се прави само когато  стопанката шие върху парче плат, за да зашие устите на мишките, след което го хвърля в огъня. В някои краища на Българи се омесва  обредна пита  за миш

Според историческите хроники   Свети Димитър   е живял през III в., а баща му е  дълбоко вярващ християнин и  тогавашният  градоначалник на   Солун .  По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност.    След  смъртта на баща си,  Димитър получава неговия пост.  Като управител на  Солун  той открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император  Галерий  го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва  на 26 октомври 306 г . Именно на този ден  честваме  големия християнски празник  Димитровден . В народните представи Св. Димитър е по-големият брат близнак на Св. Георги.  И двамата са силни, красиви и безстрашни мъже.   Свети Георги препуска на бял кон, а Димитър – на червен. И двамата държат копие.  Така ги изобразяват и християнските икони.   Свети Георги(вдясно) и Свети Димитър(вляво) Най-разпространената легенда разказва

Голяма част от българските традиции, които преди няколко деситилетия нашите баби и дядовци са спазвали стрикно, днес изглеждат немислимо. Нека вземем за пример Взимането на булката. Имайки предвид, че младоженците не са се виждали до този момент, невестата напуска бащиния дом, за да заживее в къщата на свекърите. В днешно време хората рядко сключват брак, преди да са съжителствали заедно, но 'кражбата' на булката се е запазила като традиция. В традиционната българска сватб а  от миналото всичко започва с така наречения ' малък годеж ' — близките на момъка се събират и отиват тайно да искат момата. Годежарите обикновенно избирали сутрешните часове, за да може да се приберат незабелязано в случай на отказ. Доста често бащата на булката, макар и съгласен, отказвал, само за да защити честта на дъщеря си. В такъв случай годежарите се завръщали отново на следващия ден. Когато вече работата е 'опечена' се прави официално ' голям годеж '. Тук вече целта е всички