„Дойде ли Димитър, идва и снегът“

Според историческите хроники Свети Димитър е живял през III в., а баща му е дълбоко вярващ християнин и тогавашният градоначалник на Солун. По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност.  След смъртта на баща си, Димитър получава неговия пост. Като управител на Солун той открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва на 26 октомври 306 г. Именно на този ден честваме големия християнски празник Димитровден.

В народните представи Св. Димитър е по-големият брат близнак на Св. Георги. И двамата са силни, красиви и безстрашни мъже. Свети Георги препуска на бял кон, а Димитър – на червен. И двамата държат копие. Така ги изобразяват и християнските икони. 

Свети Георги(вдясно) и Свети Димитър(вляво)

Най-разпространената легенда разказва за семейството на един рибар, което нямало деца. Мъжът и жената непрестанно се молели на Бог да им даде рожба. Един ден рибарят хванал много малка рибка, която с човешки глас му се примолила да я пусне. Човекът така и сторил. На другия ден обаче отново малката рибка се оказала в мрежите му. Помолила го тя да я пусне, той отново се смилил над нея и се прибрал с празни ръце. Когато това се случило за трети път, рибката му казала: „Сега няма да ме пускаш. Занеси ме вкъщи на жена ти да ме сготви и ме изяжте. А костите ми закопайте под яслите на кобилата ви.” Така и направили. След време кобилата родила две жребчета, а жената на рибаря – две момчета. Кръстили ги Димитър и Георги. Като пораснали, те тръгнали на път. Препускали заедно докато не стигнали един кръстопът. Уговорили се, че ще си разделят света и всеки ще живее в своята половина. „Ако видиш от някоя стряха кръв да капе, да знаеш, че съм умрял“– казал Георги и препуснал в своята посока. Веднъж Димитър наистина видял, че от една стряха капе кръв и отишъл да види какво е станало. Намерил само коня на брат си, който му разказал, че ламя го е изяла. Димитър успял да се пребори с чудовището и да вземе душата на своя близнак Георги. Тогава двамата яхнали конете си и литнали към небесата.

Там си разделили годината по братски – за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. От там идват и народните поговорки: „Георги носи лято, Димитър – зима“ и „Дойде ли Димитър, идва и снегът“ .Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. гостът, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. 

Сглядно хоро на Димитровден

На Димитровден имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Димитричка, Димислава, Димитрия, Деметра, Дима, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драга, Драго