Какво представлява обичаят Герман за измолване на дъжд?

Герман е обичай, който се изпълнява при продължителна суша, за да завали дъжд. Разпространен е в Северна и в части на Южна България. Обичаят не е календарно обвързан, а се изпълнява при продължително засушаване или непосредствено след другия обичай за измолване на дъжд – Пеперуда. 

Структурата на обичая Герман се състои от три основни части – направата на мъжка фигурка от глина - Герман, оплакването й и символичното й погребване.

Направата на фигурката

Девствени момичета (често това са същите обредни лица, които са участвали в обичая Пеперуда) под ръководството на по-възрастни жени изработват мъжка фигура от глина, кал или пръст - Герман. Фигурката е с размер от 20 до 50 см и винаги се спазват реалните пропорции на човешкото тяло. С черен боб или с въглен се отбелязват устата, очите и веждите. Върху главата на фигурката за шапка се поставят черупките от първото боядисано или счупено на Великден червено яйце, които се пазят специално за този обичай.  Смята се, че то предпазва хората, посевите и домашните животни от градушка и други природни стихии и затова има обичай първото червено великденско яйце да се зарови в средата на нивата или градината. Характерна особеност е ясно изразеният неестествено голям фалос, символизиращ плодородието.

Обредната кукла се изобразява гола и се осмисля като мъртвец, за което говорят скръстените на гърдите ръце. Поставя се върху обърната турска керемида или в малък дъсчен сандък, отстрани се украсява с цветя, а върху скръстените ѝ ръце се забожда запалена свещ. 

Оплакването на Герман

Следващ момент от обичая е оплакването и обредното прощаване с Герман. Оплакването се извършва от всички участници в обичая. Нерядко свещеник опява обредната фигурка, а черковната камбана бие „като за умряло”. Понякога в ролята на  „попът” влиза една от момите-пеперударки. Прощаването с Герман става според народните норми, съблюдавани при погребение. Оплакват го като истински мъртвец, при което със специални напеви се отправят молитви за дъжд. Вярва се, че „ако Германчо не се оплаче истински, няма да вали дъжд“. 

Погребението на Герман

  След опяването куклата с тържествена погребална процесия се отнася край някой водоизточник, обикновено река или чешма, където се погребва като истински мъртвец. В крайдунавските села Германа не се погребва, а се хвърля директно в реката.  Децата и момите се изкъпват в реката, а възрастните жени си измиват ръцете, като след истинско погребение. Обичаят завършва с поменална трапеза в чест на Герман.

Вярва се, че след изпълнението на този обичай, завалява дъжд. Ако дъждовете обаче са прекалено силни или проливни, куклата се изважда от гроба и се хвърля в течаща вода.

На някои места се правят четен брой глинени фигурки – две (брачна двойка) или четири (брачна двойка и техни деца). На други места в корема на Германа слагат жива или мъртва жаба (животно свързано с влагата). Куклата може да се изработи и от парче дърво, обвито с парцали или от метла, която задължително трябва да е открадната от момите, участващи в обичая „Пеперуда“.