Традиция или отживелица?

  Шопската салата е  емблематична за българската кухня . Една от първите думи, които чужденците научават, е именно трудната за изричане "Шопска салата", което по традиция е първото, което опитват, когато дойдат в страната ни. Представлява салата от нарязани домати, краставици, сурови или за предпочитане печени чушки, кромид лук, пресен магданоз и настъргано или натрошено бяло саламурено сирене и се подправя със сол, оцет и олио.   За пръв път срещаме термина "Шопска салата (лютеница)" в готварска книга от 1940 г.и като на практика това е рецепта за лютеница и няма нищо общо с познатата ни от години "Шопска салата". Шопската салата е  създадена от професионални майстори-готвачи от ДСП  „ Балкантурист “ през 1956 г. в ресторант „Черноморец“ в известния в соцвремената курорт „Дружба“ (днес „Свети Константнин и Елена“). Първоначалният и вариант съдържа всички компоненти на днешната шопска салата, с изключение на сиренето. През следващите години рецептата търпи

Боядисването на яйца е една от най-разпространените великденски традиции по цял свят.  Този цветен обичай събира цялото семейство заедно, предизвиквайки всеки да разкрие въображението си и да боядиса най-уникалното яйце. Какъв е обичаят? Великденските яйца се боядисват рано сутрин на Велики четвъртък или Велика  събота преди Великден. Задължително първото яйце се боядисва в червено. С него се чертае кръст върху челата на децата за здраве. С него се подменя яйцето от миналата година, което е престояло, за да носи здраве и благодат на семейството.   Консумират се в навечерието на Великден и през седмицата след това, заедно с козунак. Според обичая сред тях се определя борчаг, като яйцата се чукват, за да се види кое е по-издръжливото. Защо яйца? Символика на пролетта Яйцата са символизирали раждането на нов живот и са  били чудесен начин да се отпразнува краят на зимата и идващата пролет.  Символика на възкресението Според народните вярвания т върдата черупка на яйцето символизирала запе

Пращам за зелен хайвер  -  Излъгвам, заблуждавам, измамвам някого за нещо „Пращам за зелен хайвер“ се употребява в смисъл на „изпращам някого за нещо напразно“, „пращам го за нещо, което не съществува“. Както знаем хайверът е популярното наименование на яйцата на рибите.  Познати са черен, червен и други видове хайвер, но не и зелен. Откъде обаче се е зародило въпросното съчетание? Може и да се изненадате, но изразът се базира на българска народна приказка.  В нея се разказва за жена, която имала любовник. Тя искала да остане повече време насаме с него, затова започнала да крои план да отпрати  мъжа си  от къщи  за възможно най-дълъг период.  Мислила, мислила и накрая ѝ хрумнал следният план: престорила се на много болна и казала на съпруга си,  че единственият лек, който бил  много рядък и трудно откриваем, но  може да я излекува  е именно  зелен хайвер . Любопитно Интересн факт е, че зеления хайвер всъщност съществува! Съществува, и то съвсем истински, а не продукт на съвременната хр

Герман  е обичай, който се изпълнява при продължителна суша, за да завали дъжд.  Разпространен е в Северна и в части на Южна България.  Обичаят не е календарно обвързан, а се изпълнява при продължително засушаване или непосредствено след другия обичай за измолване на дъжд – Пеперуда.  Структурата на обичая  Герман   се състои от три основни части – направата на мъжка фигурка от глина - Герман, оплакването й и символичното й погребване. Направата на фигурката Девствени момичета (често това са  същите обредни лица, които са участвали в обичая  Пеперуда ) под ръководството на по-възрастни жени изработват мъжка фигура от глина, кал или пръст - Герман.  Фигурката е с размер от 20 до 50 см и  винаги се спазват реалните пропорции на човешкото тяло.  С черен боб или с въглен се отбелязват устата, очите и веждите.  Върху главата на фигурката за шапка се поставят черупките от първото боядисано или счупено на Великден червено яйце,  които се пазят специално за този обичай.   Смята се, че то предп

В православния свят има икони, които не се показват публично.  Една от тях се съхранява в с редновековният храм “Света Петка” в Брезник - иконата на Свети мъченик Христофор Песоглавец , който е изобразен с кучешка глава. Това е и едно от малкото места на Балканския полуостров, където иконата може да се види в този вид. Свети великомъченик Христофор -Песоглавец  е един от първите светии на християнския свят, най-почитаният сред истинските вярващи.  Историята на този мъченик е загадъчна и необикновена. Народът на Песоглавците Кинокефалите , или песоглавците, за първи път са описани като народ от античните историци и пътешественици. Те се споменават в трудовете на Херодот, Плиний Старши, Хезиод. Историците ги описват различно, но всички са единодушни, че този народ, който не прилича на обикновените хора, живее в Скития, Индия, Етиопия и Либия. Сред християнските автори пръв разказва за песоглавите Андрей Първозвани,  който в своите мисионерски скитания по границата на съвременния Иран и П