Традиция или отживелица?

  Шопската салата е  емблематична за българската кухня . Една от първите думи, които чужденците научават, е именно трудната за изричане "Шопска салата", което по традиция е първото, което опитват, когато дойдат в страната ни. Представлява салата от нарязани домати, краставици, сурови или за предпочитане печени чушки, кромид лук, пресен магданоз и настъргано или натрошено бяло саламурено сирене и се подправя със сол, оцет и олио.   За пръв път срещаме термина "Шопска салата (лютеница)" в готварска книга от 1940 г.и като на практика това е рецепта за лютеница и няма нищо общо с познатата ни от години "Шопска салата". Шопската салата е  създадена от професионални майстори-готвачи от ДСП  „ Балкантурист “ през 1956 г. в ресторант „Черноморец“ в известния в соцвремената курорт „Дружба“ (днес „Свети Константнин и Елена“). Първоначалният и вариант съдържа всички компоненти на днешната шопска салата, ...

Боядисването на яйца е една от най-разпространените великденски традиции по цял свят.  Този цветен обичай събира цялото семейство заедно, предизвиквайки всеки да разкрие въображението си и да боядиса най-уникалното яйце. Какъв е обичаят? Великденските яйца се боядисват рано сутрин на Велики четвъртък или Велика  събота преди Великден. Задължително първото яйце се боядисва в червено. С него се чертае кръст върху челата на децата за здраве. С него се подменя яйцето от миналата година, което е престояло, за да носи здраве и благодат на семейството.   Консумират се в навечерието на Великден и през седмицата след това, заедно с козунак. Според обичая сред тях се определя борчаг, като яйцата се чукват, за да се види кое е по-издръжливото. Защо яйца? Символика на пролетта Яйцата са символизирали раждането на нов живот и са  били чудесен начин да се отпразнува краят на зимата и идващата пролет.  Символика на възкресението Според народните вярвания т върдата че...

Пращам за зелен хайвер  -  Излъгвам, заблуждавам, измамвам някого за нещо „Пращам за зелен хайвер“ се употребява в смисъл на „изпращам някого за нещо напразно“, „пращам го за нещо, което не съществува“. Както знаем хайверът е популярното наименование на яйцата на рибите.  Познати са черен, червен и други видове хайвер, но не и зелен. Откъде обаче се е зародило въпросното съчетание? Може и да се изненадате, но изразът се базира на българска народна приказка.  В нея се разказва за жена, която имала любовник. Тя искала да остане повече време насаме с него, затова започнала да крои план да отпрати  мъжа си  от къщи  за възможно най-дълъг период.  Мислила, мислила и накрая ѝ хрумнал следният план: престорила се на много болна и казала на съпруга си,  че единственият лек, който бил  много рядък и трудно откриваем, но  може да я излекува  е именно  зелен хайвер . Любопитно Интересн факт е, че зеления хайвер всъщност съществува! С...

Герман  е обичай, който се изпълнява при продължителна суша, за да завали дъжд.  Разпространен е в Северна и в части на Южна България.  Обичаят не е календарно обвързан, а се изпълнява при продължително засушаване или непосредствено след другия обичай за измолване на дъжд – Пеперуда.  Структурата на обичая  Герман   се състои от три основни части – направата на мъжка фигурка от глина - Герман, оплакването й и символичното й погребване. Направата на фигурката Девствени момичета (често това са  същите обредни лица, които са участвали в обичая  Пеперуда ) под ръководството на по-възрастни жени изработват мъжка фигура от глина, кал или пръст - Герман.  Фигурката е с размер от 20 до 50 см и  винаги се спазват реалните пропорции на човешкото тяло.  С черен боб или с въглен се отбелязват устата, очите и веждите.  Върху главата на фигурката за шапка се поставят черупките от първото боядисано или счупено на Великден червено яй...

В православния свят има икони, които не се показват публично.  Една от тях се съхранява в с редновековният храм “Света Петка” в Брезник - иконата на Свети мъченик Христофор Песоглавец , който е изобразен с кучешка глава. Това е и едно от малкото места на Балканския полуостров, където иконата може да се види в този вид. Свети великомъченик Христофор -Песоглавец  е един от първите светии на християнския свят, най-почитаният сред истинските вярващи.  Историята на този мъченик е загадъчна и необикновена. Народът на Песоглавците Кинокефалите , или песоглавците, за първи път са описани като народ от античните историци и пътешественици. Те се споменават в трудовете на Херодот, Плиний Старши, Хезиод. Историците ги описват различно, но всички са единодушни, че този народ, който не прилича на обикновените хора, живее в Скития, Индия, Етиопия и Либия. Сред християнските автори пръв разказва за песоглавите Андрей Първозвани,  който в своите мисионерски скитания по границата на с...

Хелоуин   ( Halloween ) e маскарад, който се провежда на  31 октомври най-вече в англоговорещите страни.  Празникът се връща към традициите на древните келти на Ирландия и Великобритания,  които вярвали, че животът се заражда от смъртта.    Келтските племена разделяли годината на две части - зима и лято. 31 октомври при тях е смятан за последния ден от годината.  Така и празникът за Нова година за келтите и бил в нощта на 1 ноември. В тази нощ, според древната вяра на келтите, световете на живите и мъртвите отварят вратите си, при което жителите на другия свят си проправят път към Земята. Келтите наричали тази нощ Самхейн .  Костюми За да не станат жертви на духове и призраци, келтите гасили огъня в огнищата си, след което се обличали в животински кожи и глави, стремейки се да изглеждат възможно най-страшно, за да плашат привиденията и се с ъбирали около огньове на улицата, за да принесат в жертва животно. След жертвоприношението х...

На  27 октомври   православната църква  отбелязва паметта на С вети Нестор , а според народния фолклор днес е  Мишкин ден.  Обикновено Мишите дни са от един до три дни (по-рядко седем) и   се празнуват в чест на  мишките , за да не правят те пакости по храната, дрехите, зърното.  Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата "мишка" не се произнася, за да не мислят мишките, че ги канят у дома. По обичай на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазва с кал или тор огнището и пода на зимника.   Вярва се, че по този начин се „замазват“ очите на мишките и те остават слепи през годината. На този ден се препоръчва да не се работи .  Днес жените не трябва да шият или да пипат остри предмети като  нож ,  ножици,  куки и игли,   за да не окосят мишките посевите с острите си зъби. Изключение се прави само когато  стопанката шие върху парче плат, за да зашие устите на мишките, след което го хвър...

Според историческите хроники   Свети Димитър   е живял през III в., а баща му е  дълбоко вярващ християнин и  тогавашният  градоначалник на   Солун .  По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност.    След  смъртта на баща си,  Димитър получава неговия пост.  Като управител на  Солун  той открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император  Галерий  го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва  на 26 октомври 306 г . Именно на този ден  честваме  големия християнски празник  Димитровден . В народните представи Св. Димитър е по-големият брат близнак на Св. Георги.  И двамата са силни, красиви и безстрашни мъже.   Свети Георги препуска на бял кон, а Димитър – на червен. И двамата държат копие.  Така ги изобр...

Голяма част от българските традиции, които преди няколко деситилетия нашите баби и дядовци са спазвали стрикно, днес изглеждат немислимо. Нека вземем за пример Взимането на булката. Имайки предвид, че младоженците не са се виждали до този момент, невестата напуска бащиния дом, за да заживее в къщата на свекърите. В днешно време хората рядко сключват брак, преди да са съжителствали заедно, но 'кражбата' на булката се е запазила като традиция. В традиционната българска сватб а  от миналото всичко започва с така наречения ' малък годеж ' — близките на момъка се събират и отиват тайно да искат момата. Годежарите обикновенно избирали сутрешните часове, за да може да се приберат незабелязано в случай на отказ. Доста често бащата на булката, макар и съгласен, отказвал, само за да защити честта на дъщеря си. В такъв случай годежарите се завръщали отново на следващия ден. Когато вече работата е 'опечена' се прави официално ' голям годеж '. Тук вече целта е всички...