Традиция или отживелица?

     Когато поради някаква причина забравим рождения или имения ден на наш приятел или познат, на следващия ден го поздравяваме с думите „Честито на патерица!“. Изразът е широко познат и употребяван в ежедневието ни, но повечето от нас не знаят как се е появил.      Историята на поздрава води началото си от  стар български обичай,  наречен "Светец".  Той се чествал в далечното минало и бил посветен на най-видния човек в семейството (стопанинът/главата на семейството), който, според вярванията, след смъртта си се превръщал в дух-покровител на дома и рода.  Вярва се, че той има чудодейна сила и закриля дома и неговите членове. Празникът се чества в деня на християнския светец с името на духа-покровител на къщата (Ако стопанинът е Георги се пранува на Свети Георги). Това е първообразът на  съвременния  Имен ден, който в миналото не е бил познат.    В деня на  светеца  цялото семейство  се събира  и се приготвя специална празнична трапеза.      Денят след празника пък се нарича „

 Почти всеки  ден използваме израза  вдън горите тилилейски.  Дали някога сте се замисляли откъде идва този израз, кои са тилилейските гори и кой всъщност за пръв път е използвал тези думи? Кой е  Тилилей ?  Звучи някак библейско и загадъчно, нали? Всъщност главната буква в горите Тилилейски както често го виждаме написано, леко  ни подвежда, тъй като единственият човек замесен в тилийейските горе изобщо не се казва Тилилей, а   Димитър   Стоянов , родом от  Байлово . Да, точно така -  Елин   Пелин . През 1919 година  Елин   Пелин  издава сборник с детски приказки, наречен " ГОРИ ТИЛИЛЕЙСКИ ". И двете думи са написани  на корицата  само с главни букви, но при по-следващи преиздавания се допуска грешката само  Г  - то и  Т  - то да са главни. Така се създава впечатлението, че изразът идва от нечие собствено име, някой си  Тилилей .  Изразът  вдън горите тилилейски   е бил използван и преди Елин Пелин да озаглави по този начин своята детска книжка с приказки, но придобива огром

  Шопската салата е  емблематична за българската кухня . Една от първите думи, които чужденците научават, е именно трудната за изричане "Шопска салата", което по традиция е първото, което опитват, когато дойдат в страната ни. Представлява салата от нарязани домати, краставици, сурови или за предпочитане печени чушки, кромид лук, пресен магданоз и настъргано или натрошено бяло саламурено сирене и се подправя със сол, оцет и олио.   За пръв път срещаме термина "Шопска салата (лютеница)" в готварска книга от 1940 г.и като на практика това е рецепта за лютеница и няма нищо общо с познатата ни от години "Шопска салата". Шопската салата е  създадена от професионални майстори-готвачи от ДСП  „ Балкантурист “ през 1956 г. в ресторант „Черноморец“ в известния в соцвремената курорт „Дружба“ (днес „Свети Константнин и Елена“). Първоначалният и вариант съдържа всички компоненти на днешната шопска салата, с изключение на сиренето. През следващите години рецептата търпи

Боядисването на яйца е една от най-разпространените великденски традиции по цял свят.  Този цветен обичай събира цялото семейство заедно, предизвиквайки всеки да разкрие въображението си и да боядиса най-уникалното яйце. Какъв е обичаят? Великденските яйца се боядисват рано сутрин на Велики четвъртък или Велика  събота преди Великден. Задължително първото яйце се боядисва в червено. С него се чертае кръст върху челата на децата за здраве. С него се подменя яйцето от миналата година, което е престояло, за да носи здраве и благодат на семейството.   Консумират се в навечерието на Великден и през седмицата след това, заедно с козунак. Според обичая сред тях се определя борчаг, като яйцата се чукват, за да се види кое е по-издръжливото. Защо яйца? Символика на пролетта Яйцата са символизирали раждането на нов живот и са  били чудесен начин да се отпразнува краят на зимата и идващата пролет.  Символика на възкресението Според народните вярвания т върдата черупка на яйцето символизирала запе

Пращам за зелен хайвер  -  Излъгвам, заблуждавам, измамвам някого за нещо „Пращам за зелен хайвер“ се употребява в смисъл на „изпращам някого за нещо напразно“, „пращам го за нещо, което не съществува“. Както знаем хайверът е популярното наименование на яйцата на рибите.  Познати са черен, червен и други видове хайвер, но не и зелен. Откъде обаче се е зародило въпросното съчетание? Може и да се изненадате, но изразът се базира на българска народна приказка.  В нея се разказва за жена, която имала любовник. Тя искала да остане повече време насаме с него, затова започнала да крои план да отпрати  мъжа си  от къщи  за възможно най-дълъг период.  Мислила, мислила и накрая ѝ хрумнал следният план: престорила се на много болна и казала на съпруга си,  че единственият лек, който бил  много рядък и трудно откриваем, но  може да я излекува  е именно  зелен хайвер . Любопитно Интересн факт е, че зеления хайвер всъщност съществува! Съществува, и то съвсем истински, а не продукт на съвременната хр

Герман  е обичай, който се изпълнява при продължителна суша, за да завали дъжд.  Разпространен е в Северна и в части на Южна България.  Обичаят не е календарно обвързан, а се изпълнява при продължително засушаване или непосредствено след другия обичай за измолване на дъжд – Пеперуда.  Структурата на обичая  Герман   се състои от три основни части – направата на мъжка фигурка от глина - Герман, оплакването й и символичното й погребване. Направата на фигурката Девствени момичета (често това са  същите обредни лица, които са участвали в обичая  Пеперуда ) под ръководството на по-възрастни жени изработват мъжка фигура от глина, кал или пръст - Герман.  Фигурката е с размер от 20 до 50 см и  винаги се спазват реалните пропорции на човешкото тяло.  С черен боб или с въглен се отбелязват устата, очите и веждите.  Върху главата на фигурката за шапка се поставят черупките от първото боядисано или счупено на Великден червено яйце,  които се пазят специално за този обичай.   Смята се, че то предп

В православния свят има икони, които не се показват публично.  Една от тях се съхранява в с редновековният храм “Света Петка” в Брезник - иконата на Свети мъченик Христофор Песоглавец , който е изобразен с кучешка глава. Това е и едно от малкото места на Балканския полуостров, където иконата може да се види в този вид. Свети великомъченик Христофор -Песоглавец  е един от първите светии на християнския свят, най-почитаният сред истинските вярващи.  Историята на този мъченик е загадъчна и необикновена. Народът на Песоглавците Кинокефалите , или песоглавците, за първи път са описани като народ от античните историци и пътешественици. Те се споменават в трудовете на Херодот, Плиний Старши, Хезиод. Историците ги описват различно, но всички са единодушни, че този народ, който не прилича на обикновените хора, живее в Скития, Индия, Етиопия и Либия. Сред християнските автори пръв разказва за песоглавите Андрей Първозвани,  който в своите мисионерски скитания по границата на съвременния Иран и П

Хелоуин   ( Halloween ) e маскарад, който се провежда на  31 октомври най-вече в англоговорещите страни.  Празникът се връща към традициите на древните келти на Ирландия и Великобритания,  които вярвали, че животът се заражда от смъртта.    Келтските племена разделяли годината на две части - зима и лято. 31 октомври при тях е смятан за последния ден от годината.  Така и празникът за Нова година за келтите и бил в нощта на 1 ноември. В тази нощ, според древната вяра на келтите, световете на живите и мъртвите отварят вратите си, при което жителите на другия свят си проправят път към Земята. Келтите наричали тази нощ Самхейн .  Костюми За да не станат жертви на духове и призраци, келтите гасили огъня в огнищата си, след което се обличали в животински кожи и глави, стремейки се да изглеждат възможно най-страшно, за да плашат привиденията и се с ъбирали около огньове на улицата, за да принесат в жертва животно. След жертвоприношението хората взимали от свещения огън и го пренасяли в къщите

На  27 октомври   православната църква  отбелязва паметта на С вети Нестор , а според народния фолклор днес е  Мишкин ден.  Обикновено Мишите дни са от един до три дни (по-рядко седем) и   се празнуват в чест на  мишките , за да не правят те пакости по храната, дрехите, зърното.  Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата "мишка" не се произнася, за да не мислят мишките, че ги канят у дома. По обичай на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазва с кал или тор огнището и пода на зимника.   Вярва се, че по този начин се „замазват“ очите на мишките и те остават слепи през годината. На този ден се препоръчва да не се работи .  Днес жените не трябва да шият или да пипат остри предмети като  нож ,  ножици,  куки и игли,   за да не окосят мишките посевите с острите си зъби. Изключение се прави само когато  стопанката шие върху парче плат, за да зашие устите на мишките, след което го хвърля в огъня. В някои краища на Българи се омесва  обредна пита  за миш

Според историческите хроники   Свети Димитър   е живял през III в., а баща му е  дълбоко вярващ християнин и  тогавашният  градоначалник на   Солун .  По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност.    След  смъртта на баща си,  Димитър получава неговия пост.  Като управител на  Солун  той открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император  Галерий  го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва  на 26 октомври 306 г . Именно на този ден  честваме  големия християнски празник  Димитровден . В народните представи Св. Димитър е по-големият брат близнак на Св. Георги.  И двамата са силни, красиви и безстрашни мъже.   Свети Георги препуска на бял кон, а Димитър – на червен. И двамата държат копие.  Така ги изобразяват и християнските икони.   Свети Георги(вдясно) и Свети Димитър(вляво) Най-разпространената легенда разказва